19% от българите са подведени да купят фалшив продукт. Това е

19% от българите са подведени да купят подправен артикул. Това е най-високият дял измежду страните членки на Европейския съюз (ЕС). Според изследването на Европейските жители и интелектуалната собственост (ИС), извършено от Службата на Европейския съюз за интелектуална благосъстоятелност.  Според изследването близо 1 на всеки 10 европейци (9%) твърди, че е бил измамен да закупи подправени артикули, като са налице обилни разлики сред държавите—членки на Европейски Съюз. Държавите с по-висок дял на подведени консуматори са България (19%), Румъния (16%) и Унгария (15%). В съпоставяне с това Швеция (2%) и Дания (3%) са с най-ниските дялове в границите на Европейски Съюз. В световния подтекст на процъфтяваща електронна търговия — съгласно Евростат през 2020 година над 70% от европейците са пазарували онлайн — несигурността по отношение на подправените артикули продължава да поражда опасения измежду жителите на Европейски Съюз. Според изследването една трета от европейците (33%) са изпитвали подозрения дали закупен от тях артикул е автентичен. Според взаимно изследване на EUIPO и Организация за икономисческо съдействие и развиване (ОИСР) подправените артикули представляват 6,8% от вноса в Европейски Съюз на стойност 121 милиарда евро и обгръщат всички браншове: козметика, играчки, вино и питиета, електроника, облекло и даже пестициди. Те могат да породят съществени опасности за здравето и сигурността на потребителите, по-конкретно посредством излагане на нездравословни химикали и други рискове. Опасенията по отношение на подправени артикули са нараснали по време на пандемията от COVID-19. Разпространението на подправени лекарствени артикули като антибиотици и обезболяващи препарати, а неотдавна и други медицински артикули като персонални защитни средства и маски за лице, сложи това събитие в центъра на вниманието. Освен рисковете за здравето и сигурността, подправените артикули постоянно водят до пробиви в сигурността и до финансови загуби. Цифровото пиратство също е прелъстителен пазар за нарушителите. Налице са обилни загуби при IP малкия екран (IPTV) — телевизионно наличие, което се получава посредством интернет връзка. Всяка година доставчиците на противозаконна IPTV в Европейски Съюз печелят съвсем 1 милиарда евро, като нанасят щета на основателите на наличие и на законните предприятия. Престъпленията с ИС съставляват доходоносна активност, включваща проведени незаконни групи, като от ден на ден доказателства сочат, че съществуват връзки сред подправянето и пиратството, както и с други закононарушения като трафика на опиати и на хора, киберпрестъпността или измамите. Подправянето се отразява освен на потребителите, но нанася обилни вреди и на стопанската система на Европейски Съюз, и по-специално на дребните и междинните предприятия (МСП). Според оповестеното от EUIPO Информационно табло за ИС и МСП 1 на всяко 4 МСП в Европа твърди, че е потърпевшо от нарушаване на негова ИС, като единствено в България този дял е 39,7%. Дружествата, които имат права върху ИС като марки или патенти, рапортуват за загуба на оборот (33%), навреждане на репутацията им (27%) и загуба на конкурентно преимущество (15%) заради нарушавания на техните права. За да увеличи осведомеността какъв брой скъпа е ИС и да помогне на МСП да покачат своята конкурентоспособност на пазара, EUIPO започва програмата " Ideas Powered for Business ", която включва фонд за МСП с планувани 20 млн. евро, в съдействие с Европейската комисия и службите за интелектуална благосъстоятелност на страните членки. Тази самодейност субсидира както услугите за оценка на ИС, по този начин и 50% от таксите за подаване на поръчки за марки и дизайни на национално, районно или европейско ниво, и също по този начин оказва помощ на хиляди МСП да разработят тактики за ИС в тези сложни времена.